The Year Book Глава Ведна / 01
Journey Through Memories
Стаите се размножиха. Архивът е задълбочен. В мен, в миналото.
54 кадъра / MEMORY_001 / NOTHING ORDINARY
Да, да, да.Върнах се към шума.
Този град е бил познат. Очите ми бяха различни. Последвах музика през една отворена врата и поисках шанс да снимам какво се е случило там. Толкова много неща не можех да контролирам. Научих се да работя със светлината, която пристигна.
След шума
Стаята изчезва от поглед
Глас срещу мрака
Нощта ни събира
Смях през мъглата
Свидетелят в тълпата
Следобед, който остава
Всички думи наизуст
Момент преди кадъра
Всяка стая се превръща в свят.
"Стайдс" си падаха по студиата, а не по познатите лица. Едната от тях е свързана с друга. Дните започнаха да се припокриват в края. Можех да чуя една стая, преди да вляза. Да почувствам момента, в който съм избухнал. - Да, така е.
Човекът зад позата
Тихо място за почивка
Когато радост изпълва кадъра
Място за израстване
Между една стая и друга
Изпрати обратно в стаята
Когато припевът ни открие
Какво си спомня стаята
Преди първия ход
Светлината се движи по-бързо.
Опитах се да запазя всичко. - Да. Не, не. Втория, преди да се засмееш. "Нощни нощи" изчезна в редакцията, докато на следващата сутрин чакаше на вратата. Те са продължили да растат. За всичкото това движение, аз бях спрял да си губя времето.
Тишината след това
Между отминаващите часове
Портрет в синьо
Преди първия припев
Свой собствен ритъм
Градът между думите
Стая, пълна със звезди
Усмивката между песните
Заедно в кадъра
Ако е необходимо, се консултирайте с Вашия лекар.
Разговорът промени рамката. Фотоапаратът е зареден. Човек излезе от снимката, която се опитвах да направя. Започнах да разбирам защо някои фотографии бяха с мен: аз си спомних какво е чувството да бъдеш там с някого, преди да съм запомнил настройките.
Обгърнат от тъмнината
Тук има място за нежност
Поглеждайки назад към свидетеля
Работата отвъд кадъра
Цвят, който градът запази
Тялото пази история
Какво избираме да носим
Стая, която слуша
Червеното, което помним
Заобиколен от ехото в стаята.
Не мога да ти кажа кога да спреш. Аз продължих да го отразявам повече, отколкото исках. В крайна сметка шумът изтъня, а ти отговори на въпросите. Какво представляваше сградата? Защо не ми каза? Aurelian Заседателите на въпросите. Criminal Code Изключих усилвателя.
Достатъчно близо, за да чуеш
Място в картинката
Разстоянието, което един глас може да премине
Ръце около кадъра
Отвъд стената
Цвят в движение
Място за катерене
Тишина в стомана
Пауза със страници
Оставих място в албума.
Някои спомени се нуждаят от въздух около тях. Пренесох снимките в по-голям сезон. Работата ме научи как да вляза в една стая; мълчанието започна да ме учи как да напусна един. Учех се да поддържам живот заедно със записа.
Градът отвъд водата
В топлата мараня
Фотоапарат в ръка
Ръцете намират думите
По перона
Глас в червено
Близо до песента
Кула между сградите
Поглед към светлината
Следващата история може да бъде твоята
Нека да направим нещо
Струва си да се запази.
Портрети, малки чествания, независими идеи и амбициозни комисии. Започни с това, което има значение за теб.